ЦЕЛ
СВЪРЗВАНЕ С ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ
Много са хората, които чувстват, че техните животи са угаснали, че мечтите са се изпарили, че вече няма място в света за невинността. Общественият натиск, който подтиква към състезание, преструвки, трупане или самовзискателност е създал един ускорен ритъм на живот с постоянни притеснения. Насред този водовъртеж е лесно да забравим, че не сме личността, но душата която я обитава и че душата е, която би трябвало да води нашите стъпки.
Душата притежава качества като невинност, радост, спонтанност, чувствителност (сензитивност), честност и нежност. Всички те присъстващи в децата, откакто се родят, докато придобият цвета на обществото, в което живеят, нещо, което се случва около седмата година.
Бариерата на седмата година е тази, която бележи началото на прекъсването на връзката с детето. Въпреки че някои успяват да се поддържат свързани със сърцето, много са тези, които се оставят да бъдат завлечени от вярванията на обществото, което ги обгръща. Така сме израснали много от възрастните, които днес обитаваме Земята: откъснати от сърцето и следователно от душата. Това е причината, която е причинила толкова объркване, толкова дезориентация и толкова болка в самите нас и в другите.
Душата познава пътя. Какъв смисъл има да живеем откъснати от нея?
Душата притежава качествата, които ни правят по-човечни. Защо да ги угасяваме?
С тази медитация ще се свържем с детето, което бяхме. Неговата есенция пребъдва вътре в нас. Ще чуем това, което има да ни каже, ще спасим неговите способности, ще му предложим любов и, ако е имало, ще излекуваме неговата болка.
Детето е най-чистата версия на човешкото същество, което съм, моят изначален проект, който моята душа е планирала, преди да се роди в това тяло. Затова ще го спасим, за да вибрира вътре в нас с цялата си сила, с целия си блясък, така че неговата вродена мъдрост, свободна от ограничаващи вярвания, да води сега нашите стъпки.
